Бъдни вечер и Коледа преди години

ГЕОРГИ МИШКОВ

Едно време Бъд­ни вечер и Ко­леда бяха мно­го големи празници на село. За тях подготовката започва­ше още от края на ноември, веднага след Божичевите поклади (Заговезни). Жените и мо­мите предат вътък и ос­нови за черги и месали, тъкат платна. Мъжете се канят да гътнат някое и друго прасе, се­кат дърва за огрев, а ергените се събират в коледарски чети и ра­зучават богатия репер­тоар от песни. И ето настъпва денят преди Коледа (Божич) – 24 декември по Юлиянския, или 6 януари по Грегорианския ка­лендар.

И досега е приятно усещането от спомена за началото на този ден. Навън, е студено, а стаята е затоплена и удоволствието от излежаването под чергите е неописуемо. Мама е станала някъде след първи петли и е замеси­ла тестото за колаците, вечерника, привищаците и куклите. На ламаринената печка къкрят в калени (керамични) тенджери незапържен фасул, ошаф, постни сърми.

Запалва се огнище­то у къщи и до бяло се нагряват подниците, в които се изпичат кола­ците и вечерникът. Ве­черникът е ритуален хляб, върху който са изобразени най-харак­терните сцени от все­кидневния живот на селянина. Тук е егрекът с овцете. Край не­го са кучетата, одъ­рът, на който спи ов­чарят, и т.н.

Специално внима­ние се отделя на пога­чата с късметите. Къс­метите са толкова, кол­кото е броят на члено­вете на семейството, плюс един за Света Бо­городица. Късметите са свързани също с все­кидневния бит на селя­нина и с неговите меч­ти. С нетърпение се очаква разчупването на погачата, за да се види на кого ще се падне ста­дото, на кого сермията (касата) и т.н.

Най-накрая се при­готвя постен таратор от вода, оцет, чесън и оре­хи, баница-тиквеник, баница с лук и паничка с мед. След като се стъмни, стопанинът и стопан­ката, пременени и нагиздени с най-новите си дрехи, вземат един палешник с въглени и та­мян, погачата с късме­тите и отиват да прека­дят добитъка и всички останали стопански сгради. На връщане взе­мат кош с чиста слама и се връщат при домочадието, което ги очак­ва с нетърпение. Съоб­щават им, че добитъкът е добре и очаква Бъд­ната вечер. После каз­ват, че тази слама е от „Млада Бога“. Разстила се сламата в най-удоб­ното място на стаята, покрива се с най-новите черги, изтъкани през коледните пости, отго­ре се слага месалът и върху месала се нареж­дат всички гозби, при­готвени за Бъдни ве­чер – всичко от край до край е постно.

След прочит на мо­литва пред иконостаса всички се нареждат около гозбите. Погача­та с късметите се целу­ва от всички, защото от хляба няма по-големи. Разчупва се. След като се остави делът на Св. Богородица, която тая вечер е родила в ясли­те на един пастир край Витлеем, всички с не­търпение очакват да разберат какъв ще бъ­де късметът им през следващата година.

Вечерята е дълга и тържествена. Забране­но е поотделно да се става. Всички стават вкупом, за да бъде нав­реме и без зян отелването на кравите, ягненето на овцете, излюпването на пилетата. След това започват игри-състезания с орехи и лешници, пеене на ко­ледарски песни. Някъ­де към полунощ, ако има стари хора да хо­дят на черква, те изли­зат, а останалите чакат. Ето че кучешкият лай се усилва и вратата се отваря с трясък. Съп­ровождани от зимна­та фъртуна, се появя­ват коледарите, които с песен съобщават:

Стани нине,
Господине,
дошле сме ти
добри госкье,
добри госкье,
коледари.
От Бога ти
много здраве,
от дружина
веселенье.

Приветствани с доб­ре дошли, коледарите се осведомяват на кого желаят да се пее, за­щото те трябва да са готови за всякакви по­ръки в това отношение. Те пеят на стопанина – съобразявайки се с не­говата възраст, темпе­рамент, занятие и вле­чения, на стопанката, на техните деца, внуци или пък на старите им родители. Те могат да пеят на кошери, на ов­це и т.н. След като за­върши песента, ръково­дителят на коледарската група, наричан четоводец, се обръща с та­ка наречената молитва. Това е дълъг речитатив, изричан много бързо, в който се съобщава за дългия път на Дружина­та, по който са среща­ли различни неща, че при срещата си с Мла­да Бога той е поздра­вил живеещите в тази къща. Че са заварили благополучие тук и че пожелават още много плодородие и щастие. В най-тържествените моменти на благопожеланията, четоводецът се обръща и другарите му отговарят: „Амин! Дай, Боже!“ След свър­шване на молитвата стопанинът, размекнат от песните и пожелани­ята, бръква в пояса, изважда кесето с парите и възнаграждава коле­дарите за веселбата, а стопанката нанизва колаци на коледарките, дава им орехи, лешни­ци, ябълки, сливи, а един от коледарите, най-хитрият, с мяукане я подсеща, че трябва да бръкне и в качето със сланината. И както си му е редът, джезвето с греяната ракия се опразва, за да даде импулс за следващи­те къщи.

И така през цялата нощ, една след друга идват и си заминават коледарските дружини. На разсъмване се вдига от месала остатъкът от гозбите. Сламата се слага между клоните на овощ­ните дървета за бере­кет, а остатъкът се измесва със сено и се да­ва на добитъка.

Същинската Коледа (Божич) се празнува три дни. Тъй като се е сбъд­нало очакваното на Бъдни вечер, започва ново готвене, само че вече с месо. Към обед на мегдана се извива коледарско хоро.

Едвам отминали ко­ледните веселби, идват сурвакарските и нового­дишните празненства, след това е Йордановден, Ивановден, Бабинден, Антоновден, Атанасовден… И така, докато човек се усети, че яну­ари е преминал, а с не­го и зимата, защото в началото на февруари наднича Трифон Заре­зан, а с него и про­летта.