ЗЕТ ДА СИ НА ЗАГОВЕЗНИ
ГЕОРГИ МИШКОВ
Един от очакваните и весели ритуали едно време беше така наречената просторна неделя, която обхващаше дните от Месни заговезни до Сирни заговезни. Подготовката за тази седмица в навече-рието на пролетта започваше още в началото на февруари и предимно от момчетата и юношите. Те се събираха на тумби по махали и всеки ден обикаляха горичките и трънаците край село доста по-надалече, за да събират сухи клони и хвойна. В дните на Сирница и Месница обикаляха с кошове и чували, за да събират остатъка от храната на добитъка, така наречената огризка. От така събраните дърва и слама се издигаше добре оформен конусовиден купен с височина от 7 до 10 метра. Запалването на купена ставаше колкото си може по-късно вечерта. Около така запаления купен, чиито пламъци се издигат над 20 метра, се люшва хоро, а малките деца започват да въртят над главиите си специално направени от разцепен прът факли от сено. Когато позатихнеше буйният пламък, всички момчета и ергени започват да прескачат жаравата, която е 4-5 метра в диаметър.
След прибирането на купена се прави поклади, т. е. заговява се. След прочитане на молитвата пред иконостаса се принася трапезата, като на Месни заговезни това са баница и ястия, приготвени с ме-со, а на Сирни заговезни само със сирене и други ястия от млечни продукти и яйца. На Сирните поклади се завършва гощавката с хамкане на халва или сварено яйце. На памучен конец се завързва парче от халвата за гредата в средата на стаята. Това парче се завърта така, че да минава еднакво отда-лечено от всички, които са на трапезата. Целта е без помощта на ръцете да се хване с уста парчето халва. Накрая конецът се запалва, като предварително се нарича за кого е пламъкът и по него се съди как ще премине животът му през годината.
Между неделите, в които са Месните и Сирните заговезни, обикновено след срядата започват прошките. Традицията е по-възрастните или по-старшите да канят no-младите или по-младшите на прошка. Така например зетят и дъщерята отиват при тъста и тъщата, кумците при кумовете, по-младите братя при най-стария и т.н. Вариантите са много. През това време може да се случи едно семейство да приема за прошка един път и да бъде задължено да ходи на още 4-5 места. Затова прошките се правят и през деня и вечерта. Гощавката е богата и традиционна – баници, пържени яйца, сирене, но месо няма. На трапезата най-уважаваният е домакинът, но най-ухажваният е зетят, за него се пържат специално яйца на очи.
Чувал съм от баща си една такава шопска приказка. Било есенен ден, кишав, студен. През целия ден синът изкарвал гюбре из двора. Мокър и капнал от умора се прибира вечерта и му принасят черен клисав хляб и паница фасул, в която едно с друго не могат да се срещнат бобените зърна. Не щеш ли по това време се появил на вратата зетят. Плеснала с ръце радостно бабата: „Ха, зетко, влез! Eй сегинка ще ти приготвя нещо за вечеря.“ Изхвръкнала бабата до полога, донесла десетина яйца и сирене, ракийка, за да нагости драгия гост. Погледнал синът, намръщил се и излезнал. По-късно започнал да кори родителите си. „Цел ден ви работим, изкарвам десет кола гюбре и за мен нема свесна вечеря. А зетят непоявил се още на вратата, и го посрещате като болярин.“ „Трай си, сине, да не чуе. Требе да сме му благодарни, че он какво гюбре изведе от нас, еша му нема.“
Но да продължим по-нататък. Преди да се започне гощавката, се изричат ритуалните слова. Примерно става зетят или снахата, или кумецът и т.н., обръща се към домакина или друг член от семейството или сътрапезник и казва три пъти: „Прощавай, ако съм нещо прегрешил.“ Онзи отговаря: „Прощавам и Бог да прощава.“ След това му целува ръка. След като е поискана и дадена прошката, вече може да почва веселбата. Е, понякога зависи от характерите на различните хора и от количеството на изпитата греяна ракия, може да се стигне още същия ден до повод за нови прошки, но това си върви по хората. В края на краищата прошката е за това, че по най- лезнен начин, без да се засегне достойнството на никого, да се възстановят добрите отношения между роднините.
И така минали са прошките, минала е и Сирница. Остатъкът от баниците се свива в бохча и се окачва за гредата в стаята, за да изсъхне и се консумира след Великден. Понеделникът след Сирница се нарича „Чист понеделник“. Тогава всички съдове без изключение се изваряват с пепелива вода и се лъсват, за да не остане по тях никаква останка от мазнина.
През първата седмица на великите пости възрастните хора ед-ноничат, те ядат рамо един път на ден пред залез слънце парче хляб и студена водица. Някои от тях тримирят, което означава, че се хранят също така оскъдно на три дни един път, докато се комкат, т.е. причестят, в черквата.