ЛАЗАРУВАНЕ В БИСТРИЦА

ГЕОРГИ МИШКОВ

Най-радостният празник през пролетта едно време беше Лазарица. Докато коледуването и сурвакането през зимата беше изця­ло празник на ергените и момче­тата, то лазаруването е само из­ключително предоставено на мо­мите и девойчета. То ставаше в съботата (Лазаровден) и в неде­лята (Цветница, Връбница) преди Великдена.

Подготовката за лазаруването започваше от Тодоровден, т.е. от първата събота след Сирница, и продължава пет седмици. Тогава се отбират лазарските дружини, които наброяват по шест моми. Избират си четоворката, която е най-напета и знае всички песни, които се пеят на Лазарица. До най-големи подробности се разу­чава репертоарът и се сгласяват две по две как да пеят, а същев­ременно се разучават и хороводните стъпки. Песните по съдър­жание не се различават от коледарските. Те са така нагодени, за да има песен за всеки евентуален случай. Има песни за възрастни и за млади, за женени и за ергени и моми, за деца и юноши, за всички занаяти – ковачи, овчари, дюлгери, кръчмари, бакали, за родитба, за стадо, за пчелин и най-различни други неща, свърза­ни с традиционния бит на селото.

Едновременно с разучаването на песните всяка мома си подгот­вя премената, с която ще се гиздоса на Лазарица. С шевици на деколтето и ръкавите се украся­ват така наречените свиленици. Сукманите  освен   с  гайтани   се наплитат с десетина сантиметра широки дантели. Изтъкават се специално нашарени пешкири и кърпички, които при танца да въртят над главите си. Правят се нови цървули от добре ощавена волска кожа.

Лазаруването започваше в съ­бота следобед и завършваше на другия ден късно вечерта. Но преди трябва да се натъкмят лазариците. Косата им се наплиташе в над 40 плитки, в които се прикачаха нанизи с дребни стари парички. Бузите се натриваха с лют пипер, за да бъдат червени, и се пудреха с брашно, за да са бели. Главата през челото се пре­пасваше с корона от варакосана хартия, наричана колбаш. На вър­ха на главата се прикрепваше специална голяма китка от една специална суха трева, наричана койло. Тази трева беше със съв­сем тънки като косъм стъбла и сребристобяла на цвят, която се развяваше от най-малък полъх. От главата до кръста се спускаше накичена с разноцветни изкустве­ни лалета украса. През кръста се препасваше колан, наричан от на­шенци кован пояс, покрит с пос­ребрени плочки и закопчаващ се с украсени с орнаменти пафти. Тези от момите, които нямаха възможност да се снабдят с кован пояс, се препасваха с разноцветни колани, изтъкани от самите тях. Под пояса се провираше богато украсеният с дълги ресни пеш­кир. Задължителен атрибут на украсата беше герданът с пендари, но ако го нямаше, се задово­ляваха с някои заместители.

И така лазариците са готови. Те тръгват вече следобед да по­сещават очакващите ги с нетър­пение селяни. Още отдалеч пре­дупреждават за своето идване с песен: „Пойдох поведох ей, Лазаре, коня на вода.” Дворовете по­метени и подредени, кучетата вър­зани, стопаните, почтително зас­танали до вратата, чакат драгите гости. Посочва се на кого ще се пее и на него се хвърля на рамото кърпата от четоводката. Ако е на ерген, тогава две по две лазарките започват да пеят примерно: „Бре, църнооко ергенче”, а оста­налите две лазарки в такт с песента играят една срещу друга с разминаване и размятане на малката кърпичка над главата. След като е свършила песента, започва интригата с връщането на хвър­лената на рамото кърпичка. Ергенинът я задържа дотогава, до­като дойде избраната от него мо­ма. Това е публичен знак за обяс­нение в любов. Със сигурност тази мома може да очаква в близко време или сватове от стра­на на момъка, или пък да бъде „открадната” от хорото.

Това крадене на моми най-често е театър, предварително уговорен между ергенина и мома­та. Но понякога се случва, че преиграва някой от главните ге­рои. Разправя се за един такъв случай. Грабнали ергените мома­та от хорото, тя се разпискала, завайкала, че на кандидат-жениха му писнало и той казал: „Стига си пищяла! Хей сега те оставяме на улицата”, на което момата отговорила: „Я, ако пищим, вие не ми обръщайте внимание, воде­те ме у него.” Но да се върнем към лазару­ването. Обикалят лазарките всич­ки къщи и на другия ден приве­чер се събират на площада сред селото. Тук вече се урежда истин­ско състезание за пеене и игроорство, всяка от момите може да покаже умението си в ръкодели­ето и в натъкмяването.